Безмилостната агресивност е оръжие, което трябва първо да шлифовам до съвършенство, за да мога после да го използвам в битките. Агресивността е средство, което може да ми помогне да спечеля, но само ако го прилагам на правилното място и по правилното време, както всяко друго средство впрочем. Шлифовам своята агресивност, за да я превърна от хаотична емоция в съзнателно наложено поведение по време на битките си.
Жестокостта не е част от агресивността, макар че често вървят ръка за ръка. Като за елемент от "шлифоването" приемам разделянето им. Точно в отстраняването на жестокостта виждам ключа за постигане на "инстинкта на Звяра", който считам, че ми е нужен за развитието ми по пътя на война. В битките не ме води желанието да нараня противниците си, а желанието за победа. От друга страна "победа" е едно доста разтегливо понятие, което не винаги е лесно да се формулира изцяло...
- Не знаех, че си започнал да си говориш сам - прекъснаха разсъжденията ми в този момент думите на Ръмжачът.
Сигурен бях, че не съм изрекъл нито дума на глас и то не само защото не се съмнявам и грам в разсъдъка си, а и защото по време на тези ми размишления хрупах хрупанки и съответно устата ми беше заета, което сериозно щеше да затрудни евентуалното говорене, а аз затруднения от такова естество скоро не бях усещал. Тъй че си поиграх малко на "вълчи поглед" с него, а няколко минути по-късно, все още без да изпускам очите на учителя си, казах:
- Странно, не знаех, че си започнал да ми четеш мислите!
- Явно трябва да се научиш да мислиш малко по-тихичко - след още няколко минути "вълчи поглед" каза Ръмжачът.
- Защо?! - веднага реагирах - Нямам какво да крия!
- Сигурно е така, но смущаваш околните! - оплака се той.
- Съжалявам! - малко гузно сведох поглед аз и видях евентуалното решение в ръцете си - Искаш ли хрупанка?
- Естествено, че искам! Въобще не е възпитано, че не ми предложи до сега! - сдъвка ме вълкът.
- Така става, като не каза направо, а ме разсейваш с разни "тихи мисли"...