Какво има зад небето

Денят беше ясен и слънчев, а небето кристално чисто и светло синьо, обаче времето бе зверски студено и за това Ко Та Рак зяпаше през прозореца, а не припкаше навън.
- Какво ли има зад небето? - помисли си на глас той по някое време.
- Още небе - измърмори в просъница Но Щен Вълк, който спеше на дивана. Спеше, защото тази нощ бе имало пълнолуние, а всички вече знаем какво правят вълците по това време.
- Какво?! - възкликна котакът.
- А?! - стресна се вълкът - Какво "какво"?
- Какво каза, че има зад небето? - попита Ко.
- От къде да знам, какво има зад небето?! - сънено измърмори Но Щен Вълк - Да не съм птица!
- Но ти каза... - започна да уточнява Ко Та Рак.
- Нищо не съм казал! - отсече Вълк, а после намусено добави - Остави ме да спя.
И отново заспа. Ко се замислено се почеса зад лявото ухо, а после се сети за нещо, което един техен приятел беше казал преди време - "Само на сън можем да се пробудим..."

Цветове

- Слушам те - подкани го Сянка.
- Черно, бяло, сиво и зелено - най-после съобщи Но Щен Вълк своето предположение. Двамата играеха на "цветове" - игра, в която трябва да познаеш предварително избраната от другия цветна комбинация.
- Не - каза Сянка.
- Как така "не"?! - възкликна вълкът - Та това са любимите ти цветове!
- За толкова изглупял ли ме смяташ, че да направя толкова очевиден избор?! - възмути се човекът.
- Е, не - смънка Вълк - Но все пак реших да опитам, не се знае знае ли се...

Подарък

- Честит рожден ден! - весело каза Дърт Пън и подавайки на Ко Та Рак една манерка с вино, добави - Това е подарък за теб.
- Много мило - трогна се от жеста котакът - Но днес нямам рожден ден.
- Така ли?! - учуди се премъдрият - Много се радвам за теб!
И въодушевено надигна манерката...