Ко Та Рак пред вира седи
и мухите брои
със поглед доста разсеян
и разум отвеян.
Там той от време на време,
за да не задреме
по мисъл такава една,
макар съвсем сама
през рошавата му глава,
но просто ей така
съвсем лениво минава,
следа не остава.
Това му състояние
има оправдание -
лете, каквото е сега
жегата е беда.

Но Щен Вълк там се задава,
Ко решава да става,
Но със засилка голяма
в вира бухва с наслада.
Ко Та Рак със тъжни очи
го със завист следи.
Вълк се щастливо отърси,
капки след себе си ръси.

Ко Та Рак се разколеба,
но жегата е беда,
макар и достоен котак
горещо е все пак.
Смело той затвори очи
и във вира се заби...