Ко Та Рак, Но Щен Вълк и Сянка седяха неподвижно един срещу друг. Единственото движение беше от връхчето на опашката на котака и песъчинките в пясъчния часовник, поставен точно по средата между тях, които изтичаха неуморно в долната половина. Ко Та Рак гледаше разсеяно към тавана и както вече казахме - мърдаше връхчето на опашката си насам натам. Но Щен Вълк просто си зяпаше пясъчния часовник, а Сянка седеше със затворени очи върху коленете си и събрал длани в скута си нито приемаше, нито предаваше...
Когато и последната песъчинка се изтърколи при сестрите си, тримата се размърдаха:
- Ето - пръв наруши мълчание котакът - Видяхте ли, че мога да не говоря цял час!
- Хи хи хи - ухили му се вълкът - А можеш ли да ми кажеш колко пъти мръдна опашката си?
- Ти да не си луд?! - не можа да повярва на ушите си Ко Та Рак - Все едно да те питам колко песъчинки има в часовника или пък колко пъти си вдишал за този час!
- 14 403 песъчинки - незабавно му каза Но Щен Вълк.
- 92 пъти вдишах - машинално отговори на риторичния въпрос и Сянка, който изглеждаше нещо леко замаян.
- ...?! - възкликна Ко - На вас май нещо определено ви хлопа!

- Здравейте - поздрави ги влизащата в този момент Гар Ван - Какво си правите?
- Броим - отговори й вълкът.
- Моля? - не го разбра сенчестата.
- Мани ги - махна с лапа Ко Та Рак - И двамата имат нужда от наместване на дъски...
- Какво?! - още повече се обърка тя.
- Дъски - повтори Ко и почуквайки с лапа по главата си, добави - Ей тук.
- Яде ми се сладолед - ни в клин ни в ръкав изтърси Сянка.
- По след зима?! - учуди се Но Щен Вълк.
- А, ама то зима ли е?! - възкликна човекът - Ами, тогава искам топъл шоколад.
- Дъски - отново се почука по главата Ко Та Рак - Дъски...

на Човека му хлопат много дъски...
:)))

:)))