Дъжд

Небето беше запушено и тъмно и наоколо миришеше на дъжд. Но Щен Вълк обикаляше затихналата гора. Всичко беше спокойно, само приглушеното свирене на щурците съпътстваше стъпките му. Изведнъж дочу някакъв звук и докато се оглеждаше, на пътя му изскочи Ус Мив Ка.
- Не е ли късно за разходки, малката? – изръмжа Вълк.
- Не, който има работа, трябва да си я свърши. – отвърна самонадеяно момичето.
Но Щен Вълк се ослуша за миг, подуши въздуха и изгледа Ус Мив Ка изпод вежда.
- Какво търсиш в гората по това време? – попита намусено и отново се огледа. – Скоро ще завали, трябва да се подслоним.
- Не можеш ли да се забавляваш? Аз обичам да ме вали дъжда.
Вълк изръмжа.
- Ако не се пазиш, не оцеляваш. – рече скитникът и хукна през глава. Ус Мив Ка сви рамене и тръгна след него като едва успяваше да го догони.
Щом стигнаха селото, свиха към къщата на Дърт Пън и седнаха на верандата. Покрай тях, тихо и безшумно като всички от неговия род се промъкна Ко Та Рак и седна малко по-настрани.
Заваля пороен дъжд и наоколо запръскаха капки вода.
- Хората са като тигрите. – поде Ко, говорейки на себе си – Когато нападат, често е в гръб, когато убиват, често не е за храна, а ние толкова им се възхищаваме. Човек трудно може да разбере кога го дебне тигър, защото не е пригоден да чува коварното му ръмжене. Попаднеш ли в обсега на страшния рев, тялото ти се парализира и е твърде късно да предприемеш каквото и да било. Трябва да си предварително подготвен и да очакваш тихото му приближаване. Интересно, как ли си действа ревът върху самите тигри? – умисленият поглед на Ко зашари някъде в далечината. – Все пак е хубаво да преодолееш страховете си и да не ги оставяш да те заслепяват.
Ко Та Рак стана и джвакайки, тръгна на някъде през лятната буря.
Но Щен Вълк и Ус Мив Ка се спогледаха недоумяващо.
- Та какво правеше в гората? – върна се на въпроса Вълк, като се почеса зад ухото.
- Търсех свободата.
- И намери ли я?
- Да, беше в задния ми джоб. - рече Ус Мив Ка и се замисли за всички тигри по света.

Бележки:
Ус Мив Ка се е затруднила в описанието на случката, поради малкото си опит в разказването. Може би Но Щен Вълк има своя версия и би искал да я разкаже.

Една друга гледна точка на случката.

Но Щен Вълк седеше с нос обърнат срещу вятъра, беше притворил от удоволствие очи и душеше всичко, което му носеше свежата струя въздух - предимно обещание за скорощен дъжд. Той много обичаше дъжда, полъха на вятъра също му носеше голямо удоволствие, само дето не ги харесваше особено много комбинирани, но светът не можеше да е съвършен...
Надуши и още нещо Ус Мив Ка, това лудо дете беше излязло в гората точно когато времето се разваляше. Трябваше да направи нещо, за да не вземе да се разболее. Но Щен Вълк знаеше, че човеците са молко кекавички на моменти. Реши да пропусне този път скачането в дъждовните локви и тичането под дъжда в гората. Тръгна в посоката на Ус Мив Ка...
- Не е ли късно за разходки, малката? – изръмжа Вълк.
- Не, който има работа, трябва да си я свърши. – отвърна самонадеяно момичето.
Но Щен Вълк се ослуша за миг, подуши въздуха и изгледа Ус Мив Ка изпод вежда.
- Какво търсиш в гората по това време? – попита намусено и отново се огледа. – Скоро ще завали, трябва да се подслоним.
- Не можеш ли да се забавляваш? Аз обичам да ме вали дъжда.
"Аз също" - си помисли Но Щен Вълк, но на глас каза:
- Ако не се пазиш, не оцеляваш - и се затича към селото, Ус Мив Ка се затича след него, като едва успяваше да го догони. Но Щен Вълк можеше да стигне много по-бързо, но се съобразяваше с темпото на момичето.
Щом стигнаха селото, свиха към къщата на Дърт Пън и седнаха на верандата. Покрай тях, тихо и безшумно като всички от неговия род се промъкна Ко Та Рак и седна малко по-настрани.
Заваля пороен дъжд и наоколо запръскаха капки вода.
- Хората са като тигрите. – поде Ко, говорейки на себе си – Когато нападат, често е в гръб, когато убиват, често не е за храна, а ние толкова им се възхищаваме. Човек трудно може да разбере кога го дебне тигър, защото не е пригоден да чува коварното му ръмжене. Попаднеш ли в обсега на страшния рев, тялото ти се парализира и е твърде късно да предприемеш каквото и да било. Трябва да си предварително подготвен и да очакваш тихото му приближаване. Интересно, как ли си действа ревът върху самите тигри? – умисленият поглед на Ко зашари някъде в далечината. – Все пак е хубаво да преодолееш страховете си и да не ги оставяш да те заслепяват.
Ко Та Рак стана и джвакайки, тръгна на някъде през лятната буря.
Но Щен Вълк се загледа замислено след него, това беше първия котарак, който виждаше да се мокри доброволно. Той също много харесваше да го вали, а особено много обичаше да скача в локвите, но се притесняваше да го прави пред публика...
Спогледаха се с Ус Мив Ка, в очите й се четеше недоумение от странното държание на Ко Та Рак. Но Щен Вълк се усмихна вътрешно, той отдавна вече не се чудеше на котките - беше приел, че те просто са си сбъркани и толкова.
- Та какво правеше в гората? – върна се на въпроса Вълк, като се почеса зад ухото.
- Търсех свободата.
- И намери ли я?
- Да, беше в задния ми джоб. - рече Ус Мив Ка и се замисли за всички тигри по света.
Мислите на някои от човеците определено течаха меко казано странно, но Но Щен Вълк вече не се учудваше от странни хора - имаше около него в изобилие такива, особено напоследък.